Постинг
15.09.2011 17:23 -
преместване
Сменям дома си вече за пореден път. Светът все едно с шкурка ме остъргва. Някои от стаите на вътрешния ми така наречен мир се преливат, появяват се нови. Вече май свикнах с недоумение от себе си да започвам подреждането на балкони и кухни, да окачвам дрехи по непознати закачалки и може би да се уча, че у дома е състояние, което също може да пренесеш, което значи, че никъде не може да си вкъщи, ако сам не си си там. Предизпитният кошмар на естествените и неизбежни въпроси - това нужно ли ми е и често парадоксалните отговори, които получавам от себе си - книгите и саксиите с цветята са приоритет пред гардеробите и шкафовете, неизползваните одеяла от прабаба ми се взимат на всяка цена, но пък дрехите, за които не ми се занимава да мисля вече къде да ги сложа, отиват в кофата. И после недоумявам защо ли хората не ме възприемат като много практична.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 83
Архив
