Постинг
06.08.2011 19:44 -
летни размишления
Автор: wellewir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 754 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2011 19:46
Прочетен: 754 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 06.08.2011 19:46
Казват, че на българите поведението ни се мотивира основно от стремеж да оцелеем. Страхът дали ще ни бъде, какво ще ядем и т.н. са много силен стимул за действие, макар и качеството на поведението, което е продиктувано от такъв мотив да не е първокласно. Дълго се притивих на тази постановка, макар с времето да се убеждавам, че има голяма доза истина. Тъжно е, че сами си поставяме близки, да не кажа низки цели. А не е като да нямаме потенцията за нещо по-сложно и даже интересно и защо не забавно или пък възвишено. По никакъв начин не омаловажам важността на това да съществуваш и да си нахранен.
Дали оцеляване идва от това да бъдеш цял или от това да имаш цел? И в двата случая дерогативното звучене на вечното оцеляване, състояние, в което друго не те интересува, се губи. И стремежът да си цял е доста благороден (включително и ако физически си позагубил нещо от себе си, да не дава Господ) и амбицията да се постигат поставените цели общо взето се схваща като позитивна нагласа в днешно време. Защо тогава разбирането за оцеляването като базов инстинкт не ни върши много работа когато класифицираме и оценяваме мотивация и поведение. Факт е, че оцеляването не те прави щастлив, нито особено творчески настроен. Ако си го представя като картинка все нещо навито в юмрук и озъбено се появява. А в същността си е да бъдеш цял. Май пак нещо не сме доразбрали.
Дали оцеляване идва от това да бъдеш цял или от това да имаш цел? И в двата случая дерогативното звучене на вечното оцеляване, състояние, в което друго не те интересува, се губи. И стремежът да си цял е доста благороден (включително и ако физически си позагубил нещо от себе си, да не дава Господ) и амбицията да се постигат поставените цели общо взето се схваща като позитивна нагласа в днешно време. Защо тогава разбирането за оцеляването като базов инстинкт не ни върши много работа когато класифицираме и оценяваме мотивация и поведение. Факт е, че оцеляването не те прави щастлив, нито особено творчески настроен. Ако си го представя като картинка все нещо навито в юмрук и озъбено се появява. А в същността си е да бъдеш цял. Май пак нещо не сме доразбрали.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 83
Архив
